Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Метафората и връзката пространство – време с примери от френския и българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 164 с.
Предлози, обозначаващи топологични релации във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 11-23.
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272.
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191.
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133.
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63.
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72.
За ролята на френския език при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – In: Communication verbale et paraverbale. Actes du Colloque international. Sofia, Éditions de l’Université de Sofia „Saint Clément d’Ohrid”, 2005, pp. 125-135.
Някои цветообозначения във френския език и преводните им еквиваленти на български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 261-265.
Фразеологични единици с компонент цветообозначение във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 494-511.
Някои наблюдения върху фразеологични единици с компонент числително име във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 117-129.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент глава във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 263-270.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
Към въпроса за връзката между образа и значението при възникването на фразеологизмите (върху материал от български, руски, чешки, полски и френски език). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 163-172.
Фразеологизми с компонент дявол в българския, руския, чешкия, полския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 26-34.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто- / ауто- / auto- в български, английски и френски език. Дисерт. София, 1984. 164 с.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто-, ауто- / auto- в български, английски и френски език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXX, 1992 (за 1986), № 1, с. 62-114.
Аспекти на географската терминология във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 116-120.
За някои руски термини-словосъчетания в космонавтиката и техните еквиваленти във френския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 11-14.
Някои модели за образуване на термини – отглаголни съществителни във френски и български език (опит за съпоставително изследване). – В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 229-233.
Някои модели на научно-техническо терминообразуване. (Френско-български съпоставителен преглед). – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1986, с. 51-57.
Българските корабостроителни термини и техните еквиваленти в руския, английския, немския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 3, с. 28-34.
Интернационалната лексика и чуждоезиковото обучение (формално сходни думи в българския, английския, френския и испанския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 31-38.
За превода на българските умалителни имена на френски език. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 87-110.
Общие предпосылки семантических расхождений изоморфических фразеологических интернационализмов. – В: Теоретические аспекты деривации. Пермь, 1982, с. 72-79.
За някои видове терминологични фразеологизми във френския език и функционалните им съответствия в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 8-17.
Количественно-качественный состав и функционирование фразеологических терминологизмов в научном тексте (французско-немецко-болгарские параллели). – В: Национальная конференция с международным участием по наукометрии и лингвистике научного текста. Варна, 1983, с. 62-63.
Към проблема за семантичното усвояване на лексикалните заемки. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 22-27.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
Опит за семантичен анализ на модалното наречие peut-être в съпоставителен план с български език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, 1983, с. 46-36.
По някои въпроси на българско-френските речници. – Български език, 1960, № 6, с. 505-510.
Преводът като средство за анализ на дискурсни частици. – Български език, 2010, № 1, с. 37-44.
Структурни модели при френския език със семантичен център зооним. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, VІ, 2008, с. 312-322.
Глаголните представки и начините за действие в български и френски език. – Тр. ВТУ, ХІ, 1975, кн. 1, с. 301-369.
Номинацията при прилагателните имена в български и във френски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методй”, 1981, с. 109-122.
Представъчна глаголна номинация с изходна основа съществително в българския и във френския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 312-320.
Светогледът, отразен в българските и във френските фразеологизми с екзистенциално значение. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 129-132.
Трансформации при превода на българските наречия за начин на действие на френски език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 79-88.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
За евфемизирането на смъртта в българския, руския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 17-22.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент сърце във френски, английски, руски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 561-566.
За компаративните фразеологизми със зоокомпонент в български, руски и френски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIІІ, 2000, № 1, с. 217-220.
Le traitement lexicographique des sequences figees nom + adjectif de couleur (étude contrastive du francais et du bulgare). – In: Соmmunication verbale et paraverbale. Sofia, Presses universitaires de Sofia, 2005, рp. 109-116.
Notes sur l’interjection en français et en bulgare. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 77-82.
Quelques observations sur les interjections onomatopéiques en français, en coréen et en bulgare. – In: Proceedings of the Second National Symposium on Korean Studies. Sofia, 1997.
De la parole d’après les paroles (selon les langues bulgare, française et roumaine). – In: In honorem Gheorghe Mihăilă. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2010, рp. 334-355.
L’idée du mensonge à travers la phraséologie française et bulgare. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Fixed Expressions in Cross-Linguistic Perspective. (A Multilingual and Multidisciplinary Approach). Hamburg, Verlag Dr. Kovač, 2008, pр. 263-283.